В периода от началото на двадесети век
- електричество,
- телефона,
- киното
- автомобила
вече са факт, а полетът на братя Райт през 1903г. отваря пред човечеството нови хоризонти. Жените продължават своята борба за социален статус и са готови да влязат даже в затвора, но да постигнат избирателните си права. Работническото и профсъюзното движение набират мощ. Във високите етажи на обещството обаче, периодът преди Първата световна война е време за забавление и сладък живот, показен разкош, разточителни приеми, балове, обеди, занимания с аристократични спортове и хазарт.
Париж се превръща в европейската столица на този живот, сполучливо наречен „Бел епок”. В очите на европейските жени по онова време Париж е олицетворение на модата: там те купуват своите дрехи, ако могат да си ги позволят; там могат да прочетат за последните модни тенденции в журнали като „Харпър`с базар” или „Вог”. Модните къщи на Ворт, сестри Калло, Пакен, Редфърн и Дюсе процъфтяват. Сега те демонстрират своите нови облекла върпу живи манекени в специални салони или пък изпращат тези манекени, облечени по последна мода, като реклама по бляскавите приеми.
Любимите модели за „кутюрие” ( творците на висшата мода ) стават актрисите – снимките на изгряващите филмови звезди пълнят списанията, там те са в същите модни облекла, с които се появяват по екраните. Ворт успява да продаде няколко свои модела в Америка, но там модната индустрия едва започва да набера скорост. Идиалът за женска красота през Бел епок зряла матрона с пристегната в корсет с тънка талия, преливащ бяст и мощни бедра. В началото на 20-ти век редица технически отрития са вече факт – електричеството, телефона, киното. С първия полет на братя Райт настъпва и нова ера. Жените продължават своята борба за активно място в обществото и отстояват своите права. Работническото движение набира мощ.
До първата световна война Европа е в период на охолен живот свързан с показен разкош и светски мероприятия. Париж се превръща в европейска столица на този живот и емблема на дамската мода. В Париж дамите могат да си купят дрехи по последна мода или да прочетат в модните журнали какви са последните тенденции в модата. Модни салони като тези на Ворт, сестри Калло, Пакен, Редфърн и Дюсе процафтяват. По примера на Чарлс Фредерик Уопт те демонстрират своите нови облекла върху живи модели в специални салони, или ги изпращат като бляскава реклама на модните тенденции по приеми. За целта творците на висшата мода превличат актриси. Модните журнали са пълни с ново изгряващи звезди на киното, които са снимани със същите тоалети с които се явяват на екрана. Вот дори продава няколко свои модела в Америка, но там модната индустрия едва започва да набира скорост.
През тези години на сладък и бляскав живот, наричан „бел епок” (от френски - красива епоха ) до 1914 год. идеалът за женска красота се свързва с пристегната в корсет тънка талия, преливащ бюст и мощни бедра.Дамите започват да се стремят, към нещо необичайно за тях – изпъкнал бюст. Това започва да се превръща в идеал за тях за едно с тясната талия и прилепналата пола, подчертаваща бедрата. В този доведен до крайности идеал, S-формата се постига с помощта на корсет, който повдига гърдите и стеснява талията. В следствие на това дамския костюм изпълнен с набори, панделки и волани е невероятно женствен, но и крайно непрактичен и неудобен за носене. Деколтето е високо, почети до ушите, долния край на полите се влачи по замета върху накъдрена долна фуста наречена „метла” Върху прическите а ла Помпадур се носят живописни капели.
Мъжете запазват традиционното си облекло. За дневнооблекло се носи редингот и панталон на райе, а при вечерното се запазва черният фрак и панталони с бяла жилетка. По това време в Европа мъжете започват да търсят и американския олекотен вариант на фрака „туксидо-фрак (по името на квартал на милионери в Тексас). Започва да се налага и костюм, пак от три части, но включващ в себе си куртка. 1910 година е преломна в развитието на дамското облекло. Философията на Фройд, движението на кубистите начело с Брак иПикасо, музиката на Дебюси, Малер, Стравински и Равел оказват своето влияние. Всичко това е подчертано нагледно с през 1909 с гастроли в Париж на руския балет на Дягилев и революционния стил в танца и сценичния костюм на Айседора Дънкан. Постановки като „Жар птица” и „Петружка” по музика на Стравински и „Шехерезада” по музика на Римски Корсаков предизвикват истинска сензация в Париж.
В първите години след Втората световна война, висшата мода, достъпна само за тесен кръг от богати и влиятелни хора, се съсредоточава отново в Париж. И въпреки критикте длитащи от пресата в САЩ и Англия, че парижките маделиери са били колаборатори с с хитлеристите, докато англосксонският свят е воювал, правителствато на Франция субсидира модната индустрия. В края на 40-те години френските творци на облекло започват да правят дрехи въплъщаващи мечтите на дамите за женственост и елегантност и се връщат към онези тенденции, прекъснати пордаи войната през 1939 г. В края на това десетилетие светът на висшата модае богат с много таланти. Мнозина известни още преди войната творци все още са в бизнеса, а през 1946-47 г. към тях се присъединяват Кристиан Диор и Пиер Белман. Диор, след дългите години на сивота, внася празничност и блясък в давската мода със своята нова колекция Corolle, прекръстена по-късно от американската преса на New look. В нея има завръщане към женствеността: дълга, широка пола с буфан набрана фукта под нея, тънка талия и преливащи рамене. Този негов стил все пак, не просъществувал дълго. Макар, че жените го харесвали, той не бил достатъчно практичен за техния нов свят идвън дома.
Втората световна война (1939 – 1945) дава силно отражение на модата след нея. Под влияние на армейските униформи панталонът започва да става популярен сред жените. Недостигът на материали по време на войната е сериозен и води до т.н. „утилитарен” стил в облеклото. В някой държави в това число и Англия се стига до законови мерки в това отношение – забраняват се всички „излишни” елементи в облеклото в това число джобове и плисета с цел икономия на материал. В първите години след войната цари мизерия и модата не е приоритет. Висшата мода е достъпна само за тесен кръг от богати и влиятелни хора. Тя отново е съсредоточена в Париж и правителството на Франция субсидира модната индустрия.
В края на 40-те години на 20-век френските дизайнери започват да правят дрехи въплъщаващи духа за женственост и елегантност прекъснат от войната през 1939 год. През 1946 – 1947 год. във висшата мода се присъединяват Кристиан Диор и Пиер Балман, които заедно с Пакен, Нина Ричи и Лавен прокрадват идеите на новата реформа в модата наречена „ню лук” (нов вид) с трите водещи лини: „клоширана”, „права” и „крива овална”. Диор внася празничност и блясък в модата със своята колекция Corolle, прекръстена по-късно от американската преса на New Look. В нея има завръщане към женствеността – дълга, широка пола с буфан набрана фуста под нея, тънка талия и преливащи рамене. Макар и жените да харесвали този силует, той не просъществувал дълго, защото не бил практичен за новия им свят извън дома. Към 1948 – 1949 год. меката женствена линия се установява трайно в дамското облекло. Въпреки силната конкуренция от модните централи в Лондон, Ню Йорк, Италия, Париж си запазва челното място в дамската мода. Жана Ланвен и Жан Пату са имената, които бележат висшия шев на бурното второ десетилетие на изминалия век.
Между двете световни войни (1919-1939) Големите модни къщи, които през 20-те и 30-те години губят своя блясък, образуват ядрото на един мит, актуален и днес: Париж е столицата на лукса. След края на Първата световна война европейското общество трябва да направи разликата между света от вчера и настоящето. Традиционно заможните фамилии губят своя ореол. Появяват се все повече платежоспособни хора, разместват се социалните слоеве. Дамите захвърлят корсета. Сякаш обществото в Европа отваря прозорците си. Хваща тен. Променя телата си. Дамите пълнят гардероба си с дрехи, подобни на мъжките. Облеклото ала гарсон навлиза, диктувано от актрисите и скандалните интелектуалци: Жан Kокто, Жозефин Бекер, Пабло Пикасо, Ърнест Хемингуей. Около 1925 г. се появяват и първите образци на рокли с нов силует - без талия и подчертан бюст.
Kризата от 1929 г. слага край на този възход в модата. Безработица и инфлация принуждават голяма част от жените сами да седнат зад шевната машина и да майсторят облеклата си. Отново талията идва на мястото си в роклите, а тяхна цел е да се подчертае женствеността. Фризурите са средно къси, на вълни. Подчертава се бюстът, а тялото трябва да е слабо и добре тренирано. Жана Ланвен Историята на шивачката Жана Ланвен звучи като приказка. Тази работлива и талантлива дама е родена през 1967 г. в Париж. Започва в занаята като декоратор на шапки. През 1897 г. на бял свят се появява дъщеря й. За малкото си момиченце г-жа Ланвен създава толкова вдъхновени образци, че дамите от висшето общество поръчат копия от тях за себе си. Тя държи на класическата елегантност за дамите, без да се поддава на революционните новости на съвремието си. Hейна запазена марка са филигранните бродерии от перли във флорални мотиви.
През 1925 г. Ланвен има 25 ателиета и близо 80 работнички. Kонфекция, спортни дрехи, облекла за джентълмени, кожени палта, парфюми, бутик за мебели - г-жа Ланвен разширява дейността на компанията си. Предлага всичко, касаещо изкуството да живееш. Изградила до съвършенство собственото си съществуване, мадам Ланвен умира на 79-годишна възраст пред 1946 г. Голямата любов в живота й остава дъщерята Мари-Бланш, която успешно развива таланта си на пианистка. Жан Пату Роден през 1880 г. и починал твърде рано през 1936 г., Жан Пату има своята блестяща кариера в модата по времето на бурните 20 години на миналия век. Веднага след Първата световна война той прави малък магазин в Париж, носещ неговото име. Hеговото изкуство се цени предимно от американките. Моделите му се отличават с изчистени линии, геометрични или форми, вдъхновени от кубизма. Функционални и едновременно с това луксозни, тези образци слагат началото на спортната мода. Гамата е в черно и бяло. С навлизането на джаза, тениса и активното спортуване в живота на заможните фамилии дрехи, подписани от Пату, много се ценят. След смъртта му през 1936 г. през неговата модна къща минават много дизайнери, които после поемат свой път във висшия шев.
В началото на миналия век жените правят първи опити да носят панталони и то не само спортни шалвари за колоездачи. След 1900 г. младите жени с авантюристичен дух се осмеляват да се покажат навън в костюми с панталони, за което са осмивани най-вече от други жени. По време на Първата световна война е задължително за жените да носят панталони, защото полите ги затрудняват в работата. Не е въпрос на мода, макар че не малко жени разбират колко добре изглеждат в тях. Гащеризоните са особено популярни, те напомнят на пилотските униформи. Дамските панталони са приемливо решение при работа, но остават табу за улицата. Панталоните вървят ръка за ръка заедно с женската еманципация: където приемат жените да носят панталони настъпва период на сериозен прогрес, но завръщане към женствеността означава и забавяне в развитието.
След края на Първата световна война светът приема смокинга в новата му роля на дамско вечерно облекло. През 1966 г. обаче Ив Сен Лоран скандализира света с женската му версия. Неговите богати клиенти са гонени от най-добрите ресторанти и хотели, ако не свалят панталоните си и не останат само по сако – и най-късите рокли са за предпочитане пред панталоните. През 1931 г. кметът на Париж изисква от Марлен Дитрих да напусне града, защото тя се осмелява да носи мъжки панталони в обществото. По това време свободните панталони вече са разбунили духовете, независимо дали се носят като домашно облекло или пижами. Ще минат много години преди те да бъдат приети официално, а чак в края на 20 в. са допуснати и женските костюми.
Късо подстриганата коса е емблематична за второто десетилетие на миналия век. Жените, които не искат да се разделят с плитките си, са изолирани от социалния си кръг. Мъжете са против новата прическа, затова жените ги заблуждават, че са изгорили косите си със свещ или маслена лампа. Писателката Колет, изпреварила времето си, се подстригва още през 1903 г., но са необходими 14 г. преди поетът Пол Моранд да напише ”отпреди 3 дни е модерно жените да се подстригват късо. Всички следват новата тенденция, водени от Мадам Летелие и Шанел...” През 20-те години на миналия век всички носят косата си късa - с брeтон или без, начупена или права. Очите са подчертани с черен молив и спирала, а устните са тъмно червени. Не е прието жените да се гримират на обществени места и поради тази причина се смята за много шик. Гримът никога не е достатъчно неестествен.
Жената garçonne украсява разголеното си тяло с тежък грим. Тя цели да провокира. Ружът се нанася на лицето на кръгове, цветен лак се използва за първи път през 1925 г. и така ноктите се освобождават от естествения си вид. Веждите са тънко оскубани и оформени с молив като тънка черна линия със заоблени краища. Русите предпочитат зелени и сини очни сенки, а брюнетките – черни и кафяви. Всички използват черен очен молив, за да придадат бадемова форма и дълбочина на очите си. Руските емигрантки разкриват тайната техника на оформянето на мъниста със смола на върха на всяка мигла. В сравнение с тази техника, поставянето на изкуствени мигли е детска игра.
Откритието на водоустойчивата спирала е истинско постижение. То е заслуга на Елизабет Арден, която открива салон за красота през 1921 г. Преди това козметичката от американски произход използва пастелни нюанси на розовото, но се влюбва в подчертаните тъмни очи на танцьорките в парижките джаз клубове. Тя експериментира с камериерка в хотела, докато постига желания резултат, но за кратко – момичето се разплаква и съсипва творението й. Хелена Рубинстайн, основният конкурент на Арден, също твърди, че е създала водоустойчива спирала. Независимо кой е изобретателят й, съревнованието помежду им води да бързо развитие в козметичната индустрия. Единственият, който успява да ги следва е Макс Фактор, поляк, който някога е работил като гримьор към балета на руския цар.
През 1904 г. той бяга в Холивуд, където помага в създаването на образите на кинозвезди като Глория Суонсън, Пола Негри, Джоан Крауфорд и Грета Гарбо. Скоро след това той вече продава грима си из целия свят. Париж е източник на вдъхновение на всички нови тенденции. Тук емигранти от източноевропейската аристокрация се срещат с джаз музиканти и литературни гиганти от Америка. Френски интелектуалци обсъждат живота с испански иконоборци, а богати наследници се срещат с бедни идеалисти. Този климат е причина Париж да стане културна столица на света. След края на Арт Деко панаира в Париж, състоял се през 1925 г., американският Vogue казва: “ Французите са открили силата на привличането и ние трябва да приемем парижанките като пример за чар.”
Не е изненадващо, че постоянният слънчев тен на Коко Шанел се копира от всички. По своя неповторим начин тя отхвърля идеята, че дамите са бели като сняг. Според нея бедните, който по цял ден и цяла нощ работят в затворени помещения, са неизменно бледи. Тези, които могат да си го позволят, почиват често на плажа откъдето се връщат със загар. Жан Пату е съгласен с нея и през 1924 г. пуска на пазара първото масло за слънчев загар. Четири години по-късно Шанел създава собствен продукт за същата цел.
Факти от историята на модата:
- 1964 – Мери Куант лансира миниполата.
- 1965 – Легендарната Коко Шанел нарича минижупа “отвратителен”.
- 1988 – Жан-Пол Готие предлага поли и на мъжете.
- 1998 – Талибаните отменят светската мода за жени в Афганистан.
- 1999 – В ревю за марката Red or Dead по време на Лондонската седмица на модата дефилират чисто голи модели.
- 2000 – Модният концерн Victoria's Secret представя най-скъпия сутиен в света, който е украсен с рубини и диаманти, а цената му е само... 15 000 000 долара.
- 2001 – Дизайнерката Донатела Версаче създава уникалната рокля “Гръцка богиня”, която е вдъхновена от… старогръцката туника.
Източник: diacheli.com
-------------------------------------------------
