0002: История на модата.

Модата е преходна, стилът е вечен.

Дълго време модата е привилегия на аристокрацията. За първи път терминът се появява в израза "нова мода" (la nouvelle mode) през 1482 година за да обозначи промените в дрехите на елита на обществото. През 1549 година изразът се превръща в "да бъдеш в крак с модата" (être à la mode).

В края на XX век границите между видовете дрехи се разчупват и оформянето на собствен гардероб се превръща в упражнение по стил за всяка жена.

Единствената мотивация остава да “избереш себе си”. Коко Шанел изведе формулата още в началото на века: “Модата е преходна, стилът е вечен.”

Жените излизат от домовете и се опитват да живеят активно. Гардеробът им се състои от десетки костюми с различно предназначение:

• – за чай,
• - за разходка в парка,
• - за обяд,
• - за вечеря,
• - езда,
• - тенис,
• - за разходка с велосипед.

В Париж висшата мода диктува облеклото на жените от цял свят. Работят дизайнерите на:

• - Пакен,
• - Уърт,
• - Дрекол,
• - Поаре,
• - Редфери,
• - Пату,

които утвърждават явлението “хауте цоутуре”- висша мода. Жените от цял свят си поръчват два пъти годишно облекла при кутюристите и това явление остава да властва до 60-те години насам.

През 1913 г. Поаре създава колекция дамски облекла без корсет и това променя силуета.
Световните женски движения се борят активно за равноправие (при гласоподаването, например).

Това се отразява и върху дрехите – дължината на полата стига до глезена и идва модата на късата коса, прокламирана от Габриел Шанел.

20-те години бележат върха на модния дизайн през столетието. В Париж работят

• - Люсиен Лелонг,
• - Мадлен Вайоне,
• - Жан Ланвен,
• - Уърт,
• - Габриел
• - Коко Шанел.

Те обличат социално активните жени – тези, които работят и посещават изложбите на кубистите, негърските шоу-програми и руския балет.

На светска сцена се появяват жените – личности, на чието облекло останалите подражават. Една от тях е Габриел Шанел. Висшата мода свързва името си с нея.

В този период Коко опростява конструкцията на дрехите и предлага:

• - малка черна рокля,
• - тайора,
• - тренчкота,
• - сакото-жилетка,
• - панталоните,
• - късата коса,
• - падналата талия,
• - плисираните поли,
• - бижутата

към своите модели.

Друга дизайнерка, Мадлен Вайоне, преоткрива:

• - веревите,
• - плисето,
• - драперията,

като ги поставя в една разчупена дреха. Това е жената – статуя.

Елза Скиапарели свързва модата с изкуството. Резултатът: най-сетне талията е изчезнала, а с нея и корсетът от китова кост. Дължината се отправя към коляното.

За роклите се използва все по-малко количество плат. По време на голямата рецесия това се оказва добре дошло.

Мъжете предупреждават половинките си: “Надявам се, че харесваш дрехите си, скъпа, защото ще ги носиш още дълго!” Жените вече са политически равноправни, а многоженството в Турция отменено. Опростената конструкция дава възможност за масово производство.

През 30-те години в Париж работят великите дизайнери:

• - Шанел,
• - Полен,
• - Жак Хайм,
• - Люсиен Лелонг,
• - Нина Ричи,

а модния журнал “Вог” разпространява тяхната мода по света. Формата на дрехата остава геометрична, а ширината на полата позволява да се танцува.....

Източниk: en.wikipedia.org
------------------------------------------------------------------------
© 2009, Петя Младенова - автор, All rights reserved!
© 2009, Lambov Димитър - издател, All rights reserved!

Последни новини за модата вижте тук:
http://modata.blog.bg/